Depeche Mode разбира се. Не мога да кажа, че съм очарован. Липсва ми нещо. Звука в целия албум е... не звука, музиката - фрагментирани неща, леко индустриални шумове, много електронно звучене, като стаааарите им неща. Много овърдрайв - инструменти, тук-там вокали, но постоянно нещо някъде жужи и/или стърже. И звучи твърдо. Не в смисъл като рок музика а твърдо , отсечени неща. Изобщо - да хванат тоя дето им е правил звука и им е казал, че трябва да са модерни и да му насинят задника. И ако някой е способен да направи това - нека моля да забрани и на Металика да работят повече с Боб Рок. Много намразих St. Anger - заради гнусния звук, постните и монотонно измъчени парчета. Но времето явно наистина лекува, преди няколко дни бях ама много ядосан и си го пуснах в колата, не ми се е случвало от много отдавна дадена музика да ми залепне така на състоянието. Да се върна на Депеш, на първо изслушване Precious (е всъщност това в 6-7 ремикс-а го въртя от 2-3 седмици в слушалките) и I want it all са парчетата които ми харесват. Suffer well сякаш носи настроението на класическо Депеш парче. Звученето наистина е странно в целия албум. Началото на The sinner in me ме докара до там, че преди да започнат вокалите аз започнах да си пея "Intergalactic, planetary..." И отново с времето сигурно ще възприема албума. Депеш Мод са това, едни от пантеона на музикалните ми герои, а там са все славни банди и музиканти :)
"...
something is changing
it's in your eyes
please, dont't speak
you only lie
..."
Depeche mode - Suffer well
Leave a comment